вторник, 24 юни 2014 г.

Пържени зеленчуци по никое време

Подгонен от лятното желание за сваляне на излишните мазнини, снощи си сготвих зеленчуков борш. Накратко, това е бистра супа от всякакви пресни зеленчуци и подравки, които се намират в момента на пазара. Или поне аз така приготвям борш. С преобладаващо присъствие на зеле. Неприятното при приготвянето му обаче е големия излишък от продукти за тревопасни, които остават в хладилника. Именно в резултат на това презапасяване се роди блестящата идея за следната манджа :

Котлона на тигана, олиото...знаете си урока.

Първо по-бавно пържещите се продукти, картофа на кубчета, моркова на шайби и целината на кубчета, ама по-малки. Това всичкото се запържва леко, после се слага чушката, зелето и връзката пресен лук, нарязан на ситно. Поразбърква се малко докато се види че горещата мазнина си взима своето, след което се добавя тиквичката и гъбите, както и капака на тигана. Докато се задушават нещата си нарязах копър и магданоз, ама така, обилно. Зеленинките се добавят малко преди да свалим манджата от котлона. Накрая се посолява на вкус и става страшна вкусотия.


събота, 26 април 2014 г.

Мда. Верно :-)

как се прави ябълков пай -(за мъже) 

Вземете от хладилника 10 яйца, оставете седемте здрави на масата, сега изтрийте пода и следващия път бъдете по внимателни. 
Вземете голяма купа разбийте в ръба и яицата и изсипете тяхното съдържимо в купата. 
Изчистете масата и столовете от жълтъците, бъдете внимателни. 
И така, имаме 5 жълтъка в купата. 
Сега вземете миксер, сложете му накрайниците за бъркане и разбийте жълтъците, нищо, пробвайте пак да поставите накрайниците....Сега разбивайте. 
Измийте си лицето, шията ръцете и гърба, махнете жълтъка от ушите. 
И тъй сега имаме в купата 2 разбити желтъка, колкото и са ни необходими за пая. 
Сега облепете стените и прозорците на кухнятя с вестници, покрийте мебелите с някакви стари тъкани... 
Време е да добавим брашното, сипете в чаша 200 грама, изсипете чашата в купата при жълтъците, останалите 800 грама внимателно съберете и върнете в пакета. 
След като се убедите че стените и прозорците са наистина добре облепени, започнете разбиването на сместа. 
Вземете душ. 
Вземете 4 големи ябълки и остър нож, предварително изтичайте до аптеката за йод, пластир и бинт. 
Време е да пристъпим към чистенето на ябълките, обработете палеца с йод и го бинтовайте. Нарежете ябълките на кубчета и помнете че са ни необходими 2 ябулки, така, че в процеса на приготвянето може да изядете само половината, така че обработете с йод показалеца и средния пръст и ги бинтовайте. 
Единствената останала и вече нарязана на ленти ябълка я прибавете в купата. Останалите ги съберете от земята и ги изхвърлете. 
Разбъркваите отново с миксера, измийте хладилника, защото ако засъхне се мие трудно. 
Сега изсипете готовата смес в леко намазана с олио тава и я сложете във фурната. 
Почакайте час и ако няма видими промени включете фурната. 
Като се събудите не звънете в пожарната, а отворете прозорците и фурната. 
След всичко преживяно идете в близката кръчма 

петък, 25 април 2014 г.

Задушена кладница в масло и червен пипер

Вероятно, ако си изпия гинкото, ще се сетя за стотина начина да приготвя набързо гъби. Обожавам гъби. Вкусна вечеря за нула време.
Кладницата я купих от пазара. Пишеше че е култивирана, повярвах, оживях... не са ме излъгали :-) Пак ще си купя. Не бях ял кладница до този момент за мой срам и трябва да ви призная че гъбата е страхотна. Реших да си я приготвя класически, с масло и червен пипер. Имах лек спор относно цвета на пипера, ама го спечелих с надмощие. Наредих гъбите в тенджерата, като им отрязах само дръжките, защото прочетох, че са жилави. Сложих доста масалце, похлупих и оставих на слаб огън около 20 минути. Пропуснах да напиша, че сложих и нарязана на ситно скилидка чесън. Като извря водата, която пуснаха гъбите, усилих котлона и сложих червения пипер. 2-3 минутки да замирише на пържен пипер и манджата е готова.


петък, 14 февруари 2014 г.

Стотина начина за овкусяване на пържените картофки

Тая тема съм си поставил за цел да развивам в следващите 100-150 години. Ако пенсионната политика ми позволи, ще продължа още толкова. Но както е казал Конфуций (или беше Клавдий..), да гледаш толкова далеч е признак на късогледство. За туй ще се концентрирам върху чинията с пържени картофки, топлички топлички, дъното на която нетърпеливо очаква да ме види...

...поредните три картофа търкалящи се из празния ми "ергенски" хладилник. Ергенски е в кавички, защото жената е далече. Та тея три картофа, както и да го въртя и да го мисля, са си за тигана с олио. Естествено, наточения ми нож ги нарязва на кубчета, защото както знаете от писанията ми за компирите с чесън ги режа така от мързел, за да ги обръщам по-лесно. И гоу ту дъ фючър, за неанглоразбиращите като мене означава че ги слагам да се пържат. Няма да описвам процеса на изпържване на картофи тук, в блога си, за това трябва да напиша няколко тома, дебели, с кожени твърди корици, но обещавам, че като се усамотя на Бора Бора ще се заема да напиша въпросния бестселър. Сега ще се концентрирам върху свършения факт. Картофите са изпържени.

... и си ги гледам и си ги съзерцавам, а лакомия ми стомах седи и размишлява как да му станат по-апетитни (или слюнчените ми жлези, не съм добър по анатомия)...

А тея жлези (както казах, не съм добър по анатомия) май се командват от главния мозък. А моя такъв, въпреки твърденията на някои субекти, че работи на половин оборот, в кулинарно отношение има две ускорителни турбини. В резултат на което, претърсвайки празния хладилник, намерих парче масло, омешах го с горещите все още картофи, поръсих ги обилно с червен пипер и на дъното на чинията и се усмихна късмета.

неделя, 5 януари 2014 г.

Обезкостени свински ребърца с горчица

Не съм голям фен на тлъстите меса. От малък съм си такъв, изрязвам тлъстото от пържолата. Като поотраснах малко, започнах да консумирам въпросните мазнини, само ако са достатъчно изпечени, почти овъглени. Вредно, но вкусно.
Като поотраснах още малко, открих, че тлъстото вече не е толкова неприятно, ако се маринова предварително. След което започнаха експериментите по мариноване на различните меса. За свинското и телешкото най-доброто което можете да направите, е да ги накиснете няколко часа в твърд алкохол. Коняк, ром... колкото по-ароматен, толкова по-добре. В моя случай, поради липса на гореспоменатите, използвах домашна ракия, към която долях малко десертно малиново вино, което изобщо не става за пиене, но даде на ракията страхотен аромат. Преди да ги изпека, направих разрези с ножа по дължина и намазах обилно с горчица, така, че да влезе в месото. Следва, около 40 минути във фурната с малко мазнина, обръщане на ребърцата на полувремето за да се изпекат и отдолу., както и удоволствието от консумацията. Да ви е сладко!



понеделник, 25 ноември 2013 г.

Fast Food Сърцераздирателно

Бързата работа - срам за майстора, бързата кучка слепи ги ражда.... просто прекрасни поговорки, измислени от някой по-мързелив от мен. Да си мързелив и гладен обаче, ето това ражда шедьоври. Особено, ако няма кой да те нахрани...

Този път жертвата са пилешки сърца, купени вчера в миг на шопинг умопомрачение и оставени в хладилника за размразяване. Така ми се приядоха сърчица като ги видях че нямам думи да опиша моментното слюнкоотделяне. Естествено, типично за мен, няколко минути по-късно забравих за тях, и мажейки филии с хайвер се захванах да довършвам работата по магазина за бижута на Катрин.

Тази вечер, както обикновено, се прибирам гладен, и както обикновено, в хладилника няма нищо. Освен тарелка размразени сърца. Сетих се за вица, дето женените мъже дебелеят, защото като се приберат вкъщи, гледат, в леглото същото и си викат "я да видя какво ново в хладилника". Е, в моя кънти като празна катедрала, изключвайки гледащите ме влюбено кокоши субпродукти. Да се захващаме за бързото им приготвяне...

Тенджерката, котлона, сами се досещайте. Сварих ги за двайсетина минутки в червено вино, хубаво. След това ги прецедих добре, да не ми цвърчат докато ги запържвам, и хайде в друга тенжерка с масалце. Общо половин час шетане около печката. Изядох си пръстите. Тоест - бързата кучка, планина повдига.


петък, 18 октомври 2013 г.

Бързи пържени картофки с чесън и копър

Понякога като ми влезе муха в главата да свърша някаква работа, и смъркането на мухозол не помага. В такива моменти, от една страна, започвам да се храня припряно, на крак, но за сметка на това изключително нездравословно...
От друга страна обаче, понякога ми идват блестящи кулинарни идеи... като :



Бързи пържени картофки с чесън и копър

В тази рецепта няма мисъл. В тази рецепта има стечения на обстоятелствата. Просто ми провървя. Работата, над която си блъскам главата от няколко дена изведнъж взе че се получи. И то точно преди вечеря!

Станах от компютъра в емоционален възторг и докато се оглеждам кого да цункам, изведнъж ми пригладня. Първоначалния оглед откри единствено мрежичка с картофи и потрих доволно ръчички. Веднага котлона на пълня тяга, тигана, олиото... Нарязах картофите на кубчета, защото мразя да ги обръщам като са на резенчета, и хайде в тигана. Докато си миех ножа, гледам една глава чесън се търкаля до мивката, ама един такъв, нов новеничък, апетитен. Изведнъж превключих от работна вълна на кулинарна такава. Мисля си - защо може задушени картофи с чесън, а не може пържени такива. И веднага ми хрумва, че копъра е идеалната подправка за това изпълнение. Нарязах и чесъна на ситно, и хайде при картофките в тигана да се попържи. Замириса адски апетитно! Нарязах си и копъра на ситно, викам си, ще го метна накрая. 

Тук е момента за лирично отклонение. Казват, че на мъжа любовта му минава през стомаха. Сигурно е вярно, но освен това на мен през стомаха ми минават и добрите идеи. Та се сетих, че преди два дена си правих задушени гъбки в масло и червен пипер. Обожавам леко запържен червен пипер! Внимателно запържен, защото ако се прекали започва да горчи. В резултат на което, накрая добавих освен копъра и червен пипер. Резултата - няма такава вкусотия!