Тая тема съм си поставил за цел да развивам в следващите 100-150 години. Ако пенсионната политика ми позволи, ще продължа още толкова. Но както е казал Конфуций (или беше Клавдий..), да гледаш толкова далеч е признак на късогледство. За туй ще се концентрирам върху чинията с пържени картофки, топлички топлички, дъното на която нетърпеливо очаква да ме види...
...поредните три картофа търкалящи се из празния ми "ергенски" хладилник. Ергенски е в кавички, защото жената е далече. Та тея три картофа, както и да го въртя и да го мисля, са си за тигана с олио. Естествено, наточения ми нож ги нарязва на кубчета, защото както знаете от писанията ми за компирите с чесън ги режа така от мързел, за да ги обръщам по-лесно. И гоу ту дъ фючър, за неанглоразбиращите като мене означава че ги слагам да се пържат. Няма да описвам процеса на изпържване на картофи тук, в блога си, за това трябва да напиша няколко тома, дебели, с кожени твърди корици, но обещавам, че като се усамотя на Бора Бора ще се заема да напиша въпросния бестселър. Сега ще се концентрирам върху свършения факт. Картофите са изпържени.
... и си ги гледам и си ги съзерцавам, а лакомия ми стомах седи и размишлява как да му станат по-апетитни (или слюнчените ми жлези, не съм добър по анатомия)...
А тея жлези (както казах, не съм добър по анатомия) май се командват от главния мозък. А моя такъв, въпреки твърденията на някои субекти, че работи на половин оборот, в кулинарно отношение има две ускорителни турбини. В резултат на което, претърсвайки празния хладилник, намерих парче масло, омешах го с горещите все още картофи, поръсих ги обилно с червен пипер и на дъното на чинията и се усмихна късмета.
...поредните три картофа търкалящи се из празния ми "ергенски" хладилник. Ергенски е в кавички, защото жената е далече. Та тея три картофа, както и да го въртя и да го мисля, са си за тигана с олио. Естествено, наточения ми нож ги нарязва на кубчета, защото както знаете от писанията ми за компирите с чесън ги режа така от мързел, за да ги обръщам по-лесно. И гоу ту дъ фючър, за неанглоразбиращите като мене означава че ги слагам да се пържат. Няма да описвам процеса на изпържване на картофи тук, в блога си, за това трябва да напиша няколко тома, дебели, с кожени твърди корици, но обещавам, че като се усамотя на Бора Бора ще се заема да напиша въпросния бестселър. Сега ще се концентрирам върху свършения факт. Картофите са изпържени.
... и си ги гледам и си ги съзерцавам, а лакомия ми стомах седи и размишлява как да му станат по-апетитни (или слюнчените ми жлези, не съм добър по анатомия)...
А тея жлези (както казах, не съм добър по анатомия) май се командват от главния мозък. А моя такъв, въпреки твърденията на някои субекти, че работи на половин оборот, в кулинарно отношение има две ускорителни турбини. В резултат на което, претърсвайки празния хладилник, намерих парче масло, омешах го с горещите все още картофи, поръсих ги обилно с червен пипер и на дъното на чинията и се усмихна късмета.
