Понякога като ми влезе муха в главата да свърша някаква работа, и смъркането на мухозол не помага. В такива моменти, от една страна, започвам да се храня припряно, на крак, но за сметка на това изключително нездравословно...
От друга страна обаче, понякога ми идват блестящи кулинарни идеи... като :
От друга страна обаче, понякога ми идват блестящи кулинарни идеи... като :
Бързи пържени картофки с чесън и копър
В тази рецепта няма мисъл. В тази рецепта има стечения на обстоятелствата. Просто ми провървя. Работата, над която си блъскам главата от няколко дена изведнъж взе че се получи. И то точно преди вечеря!
Станах от компютъра в емоционален възторг и докато се оглеждам кого да цункам, изведнъж ми пригладня. Първоначалния оглед откри единствено мрежичка с картофи и потрих доволно ръчички. Веднага котлона на пълня тяга, тигана, олиото... Нарязах картофите на кубчета, защото мразя да ги обръщам като са на резенчета, и хайде в тигана. Докато си миех ножа, гледам една глава чесън се търкаля до мивката, ама един такъв, нов новеничък, апетитен. Изведнъж превключих от работна вълна на кулинарна такава. Мисля си - защо може задушени картофи с чесън, а не може пържени такива. И веднага ми хрумва, че копъра е идеалната подправка за това изпълнение. Нарязах и чесъна на ситно, и хайде при картофките в тигана да се попържи. Замириса адски апетитно! Нарязах си и копъра на ситно, викам си, ще го метна накрая.
Тук е момента за лирично отклонение. Казват, че на мъжа любовта му минава през стомаха. Сигурно е вярно, но освен това на мен през стомаха ми минават и добрите идеи. Та се сетих, че преди два дена си правих задушени гъбки в масло и червен пипер. Обожавам леко запържен червен пипер! Внимателно запържен, защото ако се прекали започва да горчи. В резултат на което, накрая добавих освен копъра и червен пипер. Резултата - няма такава вкусотия!
Няма коментари:
Публикуване на коментар