Fast Food Сърцераздирателно

Бързата работа - срам за майстора, бързата кучка слепи ги ражда.... просто прекрасни поговорки, измислени от някой по-мързелив от мен. Да си мързелив и гладен обаче, ето това ражда шедьоври. Особено, ако няма кой да те нахрани...

Този път жертвата са пилешки сърца, купени вчера в миг на шопинг умопомрачение и оставени в хладилника за размразяване. Така ми се приядоха сърчица като ги видях че нямам думи да опиша моментното слюнкоотделяне. Естествено, типично за мен, няколко минути по-късно забравих за тях, и мажейки филии с хайвер се захванах да довършвам работата по магазина за бижута на Катрин.

Тази вечер, както обикновено, се прибирам гладен, и както обикновено, в хладилника няма нищо. Освен тарелка размразени сърца. Сетих се за вица, дето женените мъже дебелеят, защото като се приберат вкъщи, гледат, в леглото същото и си викат "я да видя какво ново в хладилника". Е, в моя кънти като празна катедрала, изключвайки гледащите ме влюбено кокоши субпродукти. Да се захващаме за бързото им приготвяне...

Тенджерката, котлона, сами се досещайте. Сварих ги за двайсетина минутки в червено вино, хубаво. След това ги прецедих добре, да не ми цвърчат докато ги запържвам, и хайде в друга тенжерка с масалце. Общо половин час шетане около печката. Изядох си пръстите. Тоест - бързата кучка, планина повдига.

Бързи пържени картофки с чесън и копър

Понякога като ми влезе муха в главата да свърша някаква работа, и смъркането на мухозол не помага. В такива моменти, от една страна, започвам да се храня припряно, на крак, но за сметка на това изключително нездравословно...
От друга страна обаче, понякога ми идват блестящи кулинарни идеи... като :

Бързи пържени картофки с чесън и копър

В тази рецепта няма мисъл. В тази рецепта има стечения на обстоятелствата. Просто ми провървя. Работата, над която си блъскам главата от няколко дена изведнъж взе че се получи. И то точно преди вечеря!

Станах от компютъра в емоционален възторг и докато се оглеждам кого да цункам, изведнъж ми пригладня. Първоначалния оглед откри единствено мрежичка с картофи и потрих доволно ръчички. Веднага котлона на пълня тяга, тигана, олиото... Нарязах картофите на кубчета, защото мразя да ги обръщам като са на резенчета, и хайде в тигана. Докато си миех ножа, гледам една глава чесън се търкаля до мивката, ама един такъв, нов новеничък, апетитен. Изведнъж превключих от работна вълна на кулинарна такава. Мисля си - защо може задушени картофи с чесън, а не може пържени такива. И веднага ми хрумва, че копъра е идеалната подправка за това изпълнение. Нарязах и чесъна на ситно, и хайде при картофките в тигана да се попържи. Замириса адски апетитно! Нарязах си и копъра на ситно, викам си, ще го метна накрая. 

Тук е момента за лирично отклонение. Казват, че на мъжа любовта му минава през стомаха. Сигурно е вярно, но освен това на мен през стомаха ми минават и добрите идеи. Та се сетих, че преди два дена си правих задушени гъбки в масло и червен пипер. Обожавам леко запържен червен пипер! Внимателно запържен, защото ако се прекали започва да горчи. В резултат на което, накрая добавих освен копъра и червен пипер. Резултата - няма такава вкусотия!

Не е истина просто...

Един час след като си приключих първия смислен пост в ергенския ми кулинарен блог попадам на следния виц :

Скъпа Лили,

Получих писмото ти – много се радвам че се чувстваш добре и че лечението на нервите ти в санаториума минава добре. Е, парите бяха малко множко за 4 седмици лежане и дърдорене с доктори, ама за това ще се караме като дойда да те посрещна на гарата. Само че ще се наложи да си ходим пеша до вкъщи, защото нещо ме беше яд на тебе и изтеглих всичките пари от банката, после ги пъхнах в един буркан и го зарових в мазето, а то сега е наводнено /за това после/ и не мога да стигна до буркана – та за трамвай или такси нямаме…

Иначе аз съм си много добре. Направо се изненадвам от себе си, как все по-добре мога да готвя. Вече дори няма нужда след ядене да ми изпомпват стомаха в болницата, както беше през първите два дена. Много обичам да си правя пържени картофки, само че не стават като в ресторанта – май другия път ще трябва да ги обеля предварително. Абе защо варя яйцата 2-3 часа и все не омекват. Ти май купуваш специални отнякъде. А, като споменах яйца, да ти кажа, значи тоя тефлонов тиган никаква работа не върши. Сложих да се пържат едни нищо и никакви яйца и отидох за биричка до ъгъла – е, мааалко да съм се позабавил, че срещнах Ванката и пихме по едно, ама най-много ме е нямало 40-50 минути. Като се върнах всичко се беше разтопило и станало на тефлонова палачинка, която обаче нещо не е вкусна. Иначе пожарникарите бяха доста учтиви... Като се махна пушека, се видя, че няма големи поражения, само котката вече не е бяла – и сега като ме усети, че отивам в кухнята, почва да се ежи, дере и бяга. Преди няколко дена исках да си стопля една консерва в микровълновата печка /25 минути на 1000 вата/, обаче консервата се взриви, ама направо изригна, мина като ракета през тавана на микровълновата, после и през тавана на кухнята и – баси майтапа – уцели съседа Попангелов точно, ама точно по ташаците /то пък за късмет точно по това време и той готвел обяда горе, че и по долни гащи моля ти се, щото му било много топло/. Пък вратичката на микровълновата, изтръгвайки се от пантите, счупи малкия телевизор, дето си го купи да си гледаш сериала докато готвиш. Ей, това ударната вълна не е шега работа.

Бе на теб случвало ли ти се е чинии да хванат мухъл. Как е възможно това само за три седмици. На мивката спокойно може да се изследват процеси на биологичното развитие на най-малко 3 вида буболечки. Но ти не се притеснявай – аз съм волеви човек и с доста труд си наложих да измия чиниите. Обаче твоя прехвален порцеланов сервиз на баба ти нищо не струва – не издържа и на 800 оборота центрифугиране в пералнята. Аз реших да икономисам ток и вода, и заедно с порцелана /вече на парчета, ама с много късмет и лепило от тях ще излезнат 1-2 чашки/ сложих и моите маратонки, отвертките и сатъра за пържоли. Обаче явно някоя от по-малките отвертки са минали през дупките на барабана и при центрифугирането са го застопорили /помниш ли тогава, когато на път за морето на магистралата включих задна скорост, нещо подобно стана и сега/ – та беше доста опасно и сатъра, излитайки от барабана, преди да се забие в стената, за малко да ме обезглави. Барабана изби стената на кухнята и сега е на двора, а пък от пералнята течеше още час и половина вода, щото не знаех къде е главния кран за спиране на водата, което обяснява наводнението в мазето.

Малко понацапах персийския килим в хола на едно място с кетчуп, сребърен лак за автомобили и маджун /за комбинацията не питай/, ама не е вярно че не излизало. С бензин всичко излиза, ама май не трябваше да пуша докато обработвам петното – сега има прогорена дупка.

А, реших да размразя хладилника и да разчистя леда в камерата. Значи с една шпакла, едно длето и чук могат направо чудеса да станат. Кьораво ледче не остана. Е, хладилника сега не изстудява, ами само топли, ама така пък ще имаме винаги топло ядене.

Вчера като се прибрах, видях че е влизал крадец. Много ме е яд за старото радио, което беше в банята и ми свиреше докато се бръсна, ама ще го преживея. Други мои работи не липсват. Ама друг път като ти казвам да си вземеш чантата с документите и банковите карти, че може да ти потрябват /нищо че отиваш в санаториум/ – да ме слушаш. Сега ще има да се разправяш и с полицията, и с банките, и с тъпи бюрократи, че и със съдилища. Щото мен пък кой дявол ме накара да сложа нотариалните актове на вилата и апартамента в същата чанта, не знам. Нали ги криехме в хладилника в оня плик, пък - както вече знаеш - хладилника го размразявах и чантата ти беше най-близо да пъхна документите... Гардеробите също са почти празни, ама за теб не е голяма загуба – нали все се оплакваше, че няма какво да облечеш.

Ох, да ти казвам ли, да не ти ли...? Aбе по-добре сега писмено, че после като си дойдеш не ми се разваля допълнително настроението. Та така: майка ти ритна камбаната. Получи удар. И защо, моля ти се. Ти знаеше ли, че тя имала любовна връзка със съседа Попангелов отгоре. И като дойде да вземе прането /аз и казах за пералнята, и че ако не изпере, ще дойда по лекясало бельо да те посрещна на гарата/, и като разбра, че той - вследствие на удара с консервата по ташаците - повече никога няма да може да си вдига оная работа, и прилоша и 10 минути по-късно вече я нямаше между живите. Аз си мислех да се обадя на бърза помощ, ама нали все пишат по вестниците, че много се бавели... те за 10 минути и без това нямаше да успеят. Погребението беше вчера, ама не можах да отида, защото нещо ме понаболяваше главата, ама ми мина, не се безпокой. Като се върнеш, може да я изкопаем и да я кремираме, както тя искаше. Пък пепелта ще сложим в един пясъчен часовник, та и тя да свърши малко полезна работа. Чакай, че се звъни на вратата...
Трябва да приключвам, че някакъв мутрест тип ми размахва нотариален акт за жилището, че от днес било негово и да не съм се правил на ударен. Ще отида да спя при Ванката, той и без това ме покани, че си бил купил нов 70-сантиметров телевизор – ще гледаме мача.

Чао и с любов
Твоето мишленце Стамат

Крем супа от тиква

Не от тиквичка, от истинска тиква. Тая супа преди няколко години я ядох в Поли, която я беше приготвила по австрийска рецепта и от тогава не ми излиза от главата. Обаче все не ми остава я време, я ентусиазъм да седна да попрочета нещичко по въпроса как да си я приготвя. Докато Ренета беше в София и споделих идеята си, и тя като всяка добра кулинарка ме плесна болезнено с камшик през ръцете (разбирайте забоде ми пергел в окото) и я направи, без да ми дава думата. И за мой срам, първия ми пост в моя си мързелив кулинарен блог, ще бъде за супа, която някой друг е приготвил. Не само това, ами купи и всички продукти, които даже не ми даде да видя! Много съм нещастен.

Та... от дума на дума, разбрах, че е купила тиква-цигулка, защото била по-ароматна. Не разбирам много от тикви. Винаги съм смятал, че тиквата е храна за прасетата, а каквото остане, разбирайте семките, остава за мене. Та като чух цигулка, понеже в момента се опитвам да си припомня уроците по китара, та ми се прииска да свиря и на цигулка и като изкарам малко парички сигурно ще си купя една. Отплеснах се....

Супата...  запържват се един голям морков (предполагам настърган, така и не ми дадоха да погледна) и една глава лук. Две скилидки чесън нарязани на ситно се добавят накрая, ама съвсем накрая, за да не се пържат много, че става кофти. Това всичкото се прави в тенджерата, в която ще правите супата, не за друго, а за да не миете много съдове после. На чесъна му трябват няколко секунди да се запържи, после сипвате топла вода. Добавяте няколко ситно нарязани малки картофа и няколко големи парчета тиква, пак ситно нарязани. Оставяме всичко това да поври докато поомекне, добавяме малко кимион и джинджифил (сух, защото нямаше друг), следва изключване на котлона и добавяне на 3 лъжици заквасена сметана, предварително разбъркана с малко от супата. Добавяте сол на вкус и пасирате мнооооого добре. Споменах ли, че за да правите крем супа ви трябва пасатор?

Малко лирично отклонение за крем супите... Понеже не винаги успявам да ги направя гъсти, точно колкото ми се иска, оставям ги с повече вода и след пасирането ги връщам на котлона, предварително намален на по-ниска предавка да се поизпари водата.

След като супата е готова, се добавя копър. Всички зеленини в крем супата, разбирайте копър, магданоз и т.н. ги добавям накрая. Не искам да ги варя със супата. Обичам ги свежи. И най-отгоре, след сервирането, поръсвам с печени тиквени семки.

Мързелът движи света напред

... както и чревоугодничеството. Или поне така си мисля...

В този блог ще възхвалявам моите кулинарни умения, както и същите неумения, всички продиктувани от заспалата ми душа...